I'm bored

Реших, че ще трябва да съживя блога и да пиша повече в него. Да измисля нови тагове (категории или все тая). Това, което ми хрумна е да започна да споделям стиховете си. Все пак целта на блога е да убивам продуктивно свободното си време. Целта не е да натрапвам мнението си, целта му е просто да си пиша свободно каквото си искам. Не сте длъжни да четете или да се влияете от написаното. Ако ви е забавно, остането, ако ли не, винаги можете просто да затворите прозореца и да оставите "заблуденото" 16-годишно момиче да живее свободно. това е моят свят, моето мислене и каквито и анонимни романи да изпишете после в аск няма да променят нищо. Само ще ме направите по-горда, защото съм успяла да ви накарам да се замислите и да ми обърнете внимание.

Всичко казано горе е по повод предишният ми пост за патриотизма. Няколко дена след публикуването му получих стабилно количество "философски" анонимни заплахи в аск. Най-жалкото беше, че бяха безлични. Думи, зад които няма име и личност с изявено мнение, просто не могат да ме накарат да се замисля. Напразно се хабите да ме обиждате, защото отдавна не ме трогват анонимни нападки.

Толкова за сега. Скоро мисля да пусна и тага със стихотворенията.

П.С: Знам, че реално никой не го засяга, но както казах това е моят свят и тук съм свободна да говоря и пиша всичко, което искам.

Моето виждане за думата патриотизъм

Вървях си днес по пътя към нас. Рано сутринта след урок по пиано. Някъде към девет. И започнах да мисля над моето виждане за патриотизма, тъй като тази тема е модерна в момента край филма за Левски. Замислих се над това, какво намирам аз за патриотизъм. Естествено, мнението ми никак няма да се понрави и с риск да си изям боя на някоя улица, ще го напиша.За мен патриотите не са скинарите (подкупни безделници), които седят и само си пият бирата. Не са и неграмотните младежи без висше образование, които просто седят в държавата и не могат да я напуснат поради ниският си успех. За мен не са патриоти и хората, които знаят десет дати на кръст от българската история и се фукат с това. За мен патриоти за онези, които правят нещо за тази държава. Тези, които чрез творчеството си застават зад родното. Хората, които славят България с добро име и показват на чужденците, че макар и малцинство, тук има хора които могат. Хора способни на много. Децата, които печелят награди по физика. Младите хора, които пишат книги. Музикантите (които не са под властта на кака Саня, защото тя е подкупно животно), които не са комерсиални и създават красива музика на български. Златните момичета на България, волейболистите и като цяло спортистите. Художниците, които живеят за мизерни пари и ядат само хляб, за да рисуват, но са останали тук въпреки всичко. Онези можещи и надарени българи с мечти и амбиции, които, въпреки че биват ограбвани и пребивани, остават тук. Масата от младите и способни същества излиза от тази държава, за да отворят вратата на успеха и късмета си в друга държава, защото уважават себе си и способностите си.  Tази държава никога няма да се промени с подкупни протести от партии или със смяна на правителството. Правителството ще се смени със същите глупаци като предишните и всичко ще си бъде същото. На тази държава й трябва грамотен, способен и единен народ. Ако искаш  да я промениш нещо в нея стегни си задника и се образовай. Чети българска литература. Прави, давай нещо, за да получиш в замяна. Стани честен и прям политик. Не позволявай на парите да те контролират. С мрънкане и лентяйство нищо няма да се промени. Не се смятам за патриотка. Никога не съм била, но това е моето мнение, в моя малко четящ се, блог. И толкова. Аз не съм значима, защото не съм политик или мафиотка. Аз съм просто един от тийнейжърите, които ще избягат, за да успеят в живота. И все пак искам да направя нещо за родината си. И все пак искам да дам нещо от себе си.

30 неща, които искам да направя

Видях това в блога на Мани (MannieRox) и понеже ми е скучно мисля и аз да го направя.Само не мога да се сетя за цели 50 и за това реших да са 30.

1. Да постигна целите си и да сбъдна мечтите си (просто не обичам да ги споделям наляво, надясно из интернет).

2. Да направя собствен албум.

3. Да посетя Марсилия, Лион и Париж.

4. Да уча и живея във Франция.

5. Да науча френски. 

6. Да си преборя мързела. При повечето хора той не е проблем, но при мен е болестно състояние.

7. Да се запозная с нови личности и да посетя нови места.

8. Да отида до София. Винаги ми се провалят плановете.

9.  Щом навърша 18 да се включа към някоя организация и да помагам на хората от третия свят.

10. Да се наплета наново.

11. Да си обръсна косата.

12. Да прочета всички книги, за които все не ми стига времето.

13. Да си купя всички книги, които искам.

14. Да си купя всички албуми на Amy Winehouse.

15. Да се сдобия с приятна библиотека.

16. To find my soul mate.

17. Да се сдобия с приличен апартамент.

18. Приличният апартамент да е голям или да създава илюзията за голям.

20. Да спра да пуша. #addicted

21. Да си купя нормален фотоапарат.

22. Да построя клиника за животни, в която лечението да е безплатно, за да може всички животни да получават грижа и любов. 

23. Да посетя дома на Ейми.

24. Да посетя Лувъра и всички музеи в Париж.

25. Да вляза в добър университет.

26. Да отида на "Holi Peace Sofia".

27. Да се кача на самолет и кораб.

28. Да пътувам из целия свят.

29. Да  допринеса света да стане едно по-добро място.

30. Да основа собствена организация за борба срещу насилието над хора и животни.

RIP. Maria Ilieva's talent

Няма как да пропусна да изкажа публично разочарованието си от последните няколко flop-а на "даровитата" ни музикална гордост Мара Илиева.
Имах голям респект към таланта и вокалните способности на въпросната Илиева. Наистина й се радвах и смятах, че мога да науча откъм музикален аспект, доста неща от нея. В последно време, обаче, женицата е решила да върви към упадъчен регрес. Вместо да си остане единствената, правеща свястна музика поп-звезда в България, тя реши да изостави  истинският смисъл на музиката и да прави безсмислени, клонящи към абсолютна простотия, шумове, които трудно могат да бъдат наречени смислена песен.
Ако не сте се досетили, говоря главно за последната й дуетна песен с Великият Недостижим Превъзходен Криско. Когато баба ми чу дебюта на песента по Комиците (не съм много сигурна дали тогава е било дебюта й) беше в истински потрес и мен мъничко ме досрамя, че го слушах.
Лириките са абсолютно лишени от логика, смисъл и последователност. Мелодията и ритъма преминават от "нещо звучащо като от песен на Уиз Калифа" към съвременен, "нормален" български поп. Абсолютен шум. Бах повръща в гроба си докато някое Бентли 90 минава край кварталните гробища, с звучащата отвътре, дандания "Видимо (не)доволни". Аз съм естествено съпричастна с него.
С всяка година измират хиляди таланти на българската музика, убити от Вирджиту Рекърдс.
Минута мълчание за вече мъртвите музикални способности на родната Мария Илиева.
Нека спрем това безумно клане сред даровитите ни гласове.
Кой е с мен?

Изкуството и спорта

Наблюдавам, че в България, хората обръщат повече внимание на спорта от колкото на изкуството. Не, не говоря за всичките медийни предавания за кокетни хорица, претендиращи, че могат да станат звезди и могат да пеят. Говоря за хора, които рисуват, пишат литература и правят истинска, смислена, музика. Сякаш тук изкуството не може да вирее и обществото отхвърля всичките ни невероятни гении с голям талант.
Предпочитаме да слушаме Криско пред това да отидем в галерия. Предпочитаме да даваме безумни пари за ненужни глупости, пред това да обогатяваме вътрешно душата си. Тъжно ми е да виждам хора с огромен талант, които не получават и грам признание. Тези хора си заминават от тази държава и биват признати по целият свят, но не и тук. Никой не си купува картини, българските писатели трудно пробиват, а истинските музиканти така и не виждат голямата сцена, на която мъничките, нахакани, бедни душици редовно се вихрят диво. Гротескно е народе, грозно и гротескно.
Би трябвало изкуството и спорта  ни да вървят ръка за ръка. Би трябвало да развиваме както тялото, така и духа си. Министерството дава повече пари за спорт, от колкото за изкуство. Нямаме и един известен български художник или писател на 21 век. Тъжно ми е, че смятаме литературата и художественото изкуство за снобско, тъпо и скучно.

150 вида сексуалност.

Тема, крайно нашумяла в обществото ни, напоследък, са сексуалностите. Истината е, че освен основните четири вида, които са ни познати (бисексуалност, асексуалност, хетеросексуалност и хомосексуалност), съществуват  още около 150 вида.
Често хората не виждат разликата между трансполова идентичност и сексуална ориентация.
Трансджендърите, кросдресърите, драг куийнс, трансвеститите и интерсексуалните хора не са задължително с обратна ориентация. Реших да споделя малко от това, което знам.
Трансполови идентичности.
Трансджендър:
-Жена - Родена, като момче, но се чувства жена. Тоест е жена вътрешно.
-Мъж - Роден е като момиче, но се чувства момче.
Кросдресър - Това са хора, които се обличат с дрехите на другия пол, но не изцяло. Тоест носят лак, грим, поли, чорапогащници (при мъжете и не всичко наведнъж) и боксерки, слипове, мъжки дънки и тениски (при момичетата и пак не всичко е наведнъж).
Драг Куийнс (Drag Queens) - Са мъже, облечени като жени с цел шоу. Пресилени женски образи. Не винаги са хомосексуални. Има и Drag Kings. Това са жени, преоблечени в мъжки дрехи.
Джендър куиър (Genderqueer) - Комбинация от полови идентичности и сексуалности. Например, жена която понякога се облича като мъж, а друг път като жена, но е лесбийка (хетеросексуална, бисексуална, пансексуална и т.н)
Интерсексуални - Често са наричани хермафродити, тези хора имат наличието на неопределени или смесени полови белези. Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола.
Сексуалности и сексуални ориентации. 
Може да пропусна няколко (много), но ще пиша за тези, за които се сещам.
Асексуалност - Това е липса на сексуално желание, привличане, сексуална ориентация и т.н.
Хомосексуалност - Когато човек, харесва своя пол.
Хетеросексуалност - Привличане към противоположния пол.
Бисексуалност - Привличане към двата пола.

Полисексуалност - Привличане към множество полове и/или полови идентичности, но не на куп. Тоест може да бъдеш привлечен от жени, трансджендъри, кросдресъри и всичко изброено горе, но с изключение на няколко полови идентичности или полове.
Пансексуалност - Привличане към духовния свят на човек, без значение да има пола или половата му идентичност.

Всички можем и обичаме, независимо от пола, кожата, косата и т.н. Трябва да се научим да живеем в 21 век без да съдим хората по това с кого спят, просто защото не е наша работа. Цялата тази хомофобия е отживелица, но в България времето върви с петдесет години назад  и сякаш ние сами се дърпаме. Хората тук се стараят да бъдат еднакви като копия на един главен шаблон и различното не е приемано, ами просто защото е различно.

Линкове към места, където може да прочетете повече по темата:
Сексуалности
Идентичности
Another article

Лекарите и спешната помощ.

Тема, която на мен ми е доста болна. Всички обичат да съдят лекарите и да подават жалби срещу тях, но никой не знае какво всъщност се случва.
От както се помня наблюдавам как майка дава от собственият си залък на хората. Труди се и абсолютно винаги помага, когато я потърсят, дори и да не е на смяна. Оставяла е мен и сестра ми, сами през нощта, за да помага на другите хора.
Омръзна ми да слушам и да гледам как ХОРАТА КОИТО ВИ СПАСЯВАТ ЖИВОТА, биват ежедневно бити, малтретирани и обиждани. Не е честно, защото вие не знаете какво е да сте екип от 3-ма души и една линейка и да се налага да обикаляте целият град! Знаете ли, всяка вечер на телефона на спешна помощ звънят поне едно петима алкохолици, които се оплакват от фалшиви болки, за да ги закарат до тях? Знаете ли, че лекарите биват викани за превързване на порязано? И лекарите са длъжни да отидат, дори и за най-глупавата простотия и докато такива лигавета звънят по телефоните на спешна помощ, за да ги превързват, някой там наистина има нужда от помощ и никой не може да му помогне веднага, защото трима души превързват един порязан пръст! След това започват жалбите, оплакванията, скандалите и разправиите на които лекарите биват подлагани, защото са закъснели. Не е честно, защото те са трима души и са длъжни да откликнат на всяко обаждане.
Да, вярно е, че не всички лекари са свестни, но лекарите, които аз познавам, са наистина добри. Годишно от България емигрират по 600 до 1000 лекари. Това нормално ли е?
Замислете се преди да сочите с пръст, хората които искат да ви помогнат.
Това българското не е нормално и в никоя друга държава няма да се види тази глупост. Всеки ден прекаран тук, ме кара да се срамувам, че съм българка.