Лекарите и спешната помощ.

Тема, която на мен ми е доста болна. Всички обичат да съдят лекарите и да подават жалби срещу тях, но никой не знае какво всъщност се случва.
От както се помня наблюдавам как майка дава от собственият си залък на хората. Труди се и абсолютно винаги помага, когато я потърсят, дори и да не е на смяна. Оставяла е мен и сестра ми, сами през нощта, за да помага на другите хора.
Омръзна ми да слушам и да гледам как ХОРАТА КОИТО ВИ СПАСЯВАТ ЖИВОТА, биват ежедневно бити, малтретирани и обиждани. Не е честно, защото вие не знаете какво е да сте екип от 3-ма души и една линейка и да се налага да обикаляте целият град! Знаете ли, всяка вечер на телефона на спешна помощ звънят поне едно петима алкохолици, които се оплакват от фалшиви болки, за да ги закарат до тях? Знаете ли, че лекарите биват викани за превързване на порязано? И лекарите са длъжни да отидат, дори и за най-глупавата простотия и докато такива лигавета звънят по телефоните на спешна помощ, за да ги превързват, някой там наистина има нужда от помощ и никой не може да му помогне веднага, защото трима души превързват един порязан пръст! След това започват жалбите, оплакванията, скандалите и разправиите на които лекарите биват подлагани, защото са закъснели. Не е честно, защото те са трима души и са длъжни да откликнат на всяко обаждане.
Да, вярно е, че не всички лекари са свестни, но лекарите, които аз познавам, са наистина добри. Годишно от България емигрират по 600 до 1000 лекари. Това нормално ли е?
Замислете се преди да сочите с пръст, хората които искат да ви помогнат.
Това българското не е нормално и в никоя друга държава няма да се види тази глупост. Всеки ден прекаран тук, ме кара да се срамувам, че съм българка.

Чай и Ейми Уайнхаус.

Макар и много снобско, реших да направя пост за най-любимият си чай, който почти редовно пия с глътка коняк вътре.
Купувам си го от ЛИДЛ и струва 3 лева. Чаят е от серията 4 moments и е предназначена за "енергия" през деня.  Съдържа сушена йерба мате, гуарана, хибискус, плод от шипка, ароматизирани сушени плодове, канела, сладък корен, джинджифил и много други неща, които естествено са в малки проценти. Торбичката е с конец.

Тази серия чайове има много специфичен и дори странен вкус. Този има вкус на сироп за кашлица по мнение на мои съученици, но на мен ми харесва. Свеж е и си отива отлично с алкохол (ром, коняк, уиски и т.н).

Тъй като си купих най-мечтаната книга, реших, че трябва да се изфукам с нея. 

20 детайлни факта за мен.

1. Занимавам се с пеене и от време на време пиша стихове.
2. Уча в езикова гимназия и съм на петнадесет години.
3. Обичам да чета, но рядко книга ме грабва истински.
4. Обичам чай и колекционирам чайове.
5. Обичам всички животни и обожавам кучета.
6. Болна съм на тема Франция и френски.
7. Дядо ми е от Алжир. Не, не е арабин, а кабилец и не знае арабски. Родният му език е френски.
8. Мразя непознати хора или не толкова близки за мен хора, да ме докосват. Просто не обичам да ме пипат чужди хора и откачам, когато рандъм такива ме докосват. Нямам против приятелите ми или хора, които са ми приятни, но случайните пийпъл са ми крайно "НЕ МЕ ПИПАЙ!".
9. Пристрастена съм към захар. Истински пристрастена. Не е минал ден в живота ми, в който да не изям нещо със захар.
10. Вегетарианка съм, но съм отвратителен чревоугодник.
11. Пуша.
12. Забелязвам всичко в хората. Всичко. Пъпки, дрехи, чорапи, детайли в лицето и тялото, обувки, коса, косми и т.н. Просто ги забелязвам, не че имам нещо против тях. Свикнала съм да оглеждам детайлно.
13. Перфекционист съм, но не изцяло. Когато реша да правя нещо и си го поставя за цел, го правя перфектно за мен и не го оставям докато не успея.
14. Обичам изкуство. Най-много харесвам графиката.
15. Мога да говоря с абсолютно всички на различен език. Просто се нагаждам с езика на хората, абсолютно не нарочно. Забелязвам го доста често, напоследък.
16. Имам две по-малки сестри. Третата е от вторият "брак" на баща ми.

17. Обичам да пътувам. Мечтаната ми дестинация е град Лион, Франция.
18. Обичам широки дрехи (пуловери, ризи, тениски и т.н).
19. Не съм отлична ученичка, нито слаба. Аз съм просто добра.
20. Имам отвратителен характер. Инат съм и то огромен.

Кучетата и помиярите.

Ще говоря за нещо, което всички ние виждаме всеки ден, но малко от нас забелязват. Бездомните животни и по-точно кучетата.

Замисляли ли сте се, колко кученца със счупени крака минават покрай вас всеки ден? Колко пъти сте срещали жадните за малко обича и храна, очи? Аз ги забелязвам всеки ден. Забелязвам клошарите, забелязвам и кучетата, и няма по-тъжна гледка от това да видиш най-верният приятел на човека (защото си залагам душата, че това е вярно) пребит, смазан, гладен, жаден за топла прегръдка и мъничко любов. Вместо това, тези животни получават унижение, ежедневен побой, подпалвания и подигравки от малоумни, пишлемета тийнейджъри. Жал ми е за хората причинили на всяко животно болка и тъга, и ме боли за всяко животно на улицата. Жалко е да изоставиш живо същество на произвола на съдбата. Жалко е да обречеш на глад и побой, кучето което до вчера е било най-верният ти приятел. 

Никога не съм спирала да виждам и забелязвам тези неща и винаги когато имам възможност давам това, което имам. 

А ти драги читателю правиш ли го? Ти изоставял ли си животно на произвола на съдбата? ТИ виждаш ли ги? 

Колко от вас са изоставяли с лека ръка кучетата си ей така, просто защото са ви писнали или защото не ги искате? 

Представете си, че всички тези нещастни души, бяха ВАШИТЕ деца. Тогава нямаше да ги подминавате, нали? Нямаше да ги малтретирате, нали? 

Замислете се утре, когато подминете поредното куче. Замислете се дали то някога е имало топло легло, скъпа храна и човек, който да се грижи за него?

"Гледаш го - КУЧЕ, мърляво, проскубано, а в очите - ЧОВЕК!Гледаш го - ЧОВЕК, наконтен, облечен, а в душата - ПОМИЯР!"

И е вярно. Да, изтъркано е, клиширано е, но е вярно.  Вярно е, защото все повече и повече виждам такива хора, а именно помияри и с всеки ден кучетата ми доказват, че са по-човечни от нас!

Маркъс Зюсак "Аз съм пратеникът"

Това е първата ми рецензия на книга и изобщо на нещо, за това извинете, ако съм вкарала малко повече лични чувства към книгата.
В тази рецензия ще пиша за една не особено известна книга, на един особено нашумял писател - Маркъс Зюсак.
Има две корици. Първата е кафявата със сянка на жокер, а втората е черна и отново има жокер. По-трудно ще намерите издание с черната корица, защото са почти изчерпани. Моята книга е с по-новата (първата корица).

Резюмето си отговаря със съдържанието.

 "Тайнствено приключение, изпълнено със смях, юмруци, загадки и обич.

Запознайте се с Ед Кенеди – деветнайсетгодишно момче, без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир.

Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо!

И точно тогава Ед става пратеникът.Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита из града, помага и наранява (когато е нужно), докато остава един единствен въпрос: кой стои зад мисията на Ед?"

 Леко и забавно четиво, което ще ви накара да се замислите над много неща от живота. Увлекателна е и може да се изчете на един дъх. Откроява се силно от "Крадецът на книги".
За мен е малка, защото 275 страници не ми се виждат кой знае какво, но това е само мое мнение.
Казано на кратко книгата е за едно съвсем обикновено момче, което работи, като таксиджия, живее в съборетина със старото си седемнадесет годишно куче Портиер, което има лош мирис, не учи, няма успехи в любовта и секса, НО става герой по един странен начин. Помага на хората чрез петте карти, които му изпращат. Не искам да издавам дори част от сюжета, защото ще издам цялата книга, но мога да ви предоставя любимият си цитат.

"Понякога хората са красиви. Не заради това как изглеждат. Не заради това, което казват. Просто защото са каквито са"

 Струва си да бъде прочетена и можете да я намерите в почти всяка книжарница. Струва 13 лева.
П.С: Извинявам се отново, ако има нещо нередно в рецензията, но ми е за първи път.

За мен.

Казвам се Кери или Гъба (което ви харесва повече) и двете са псевдоними с които се представям в интернет, тъй като не харесвам истинското си име.

Ще пиша тук за всичко, което ме вълнува. Тоест чай, книги, животни и т.н. Също така мисля да напиша няколко поста и за сексуалностите, вегетарианството и т.н. 

Обичам да готвя, така че ще пиша постове и за любимите си рецепти. 

Ще пиша и за екскурзиите, местата и градовете, които ще посетя. 

Надявам се да си изкарате приятно в моя блог.

Au revoir!