Замисляли ли сте се, колко кученца със счупени крака минават покрай вас всеки ден? Колко пъти сте срещали жадните за малко обича и храна, очи? Аз ги забелязвам всеки ден. Забелязвам клошарите, забелязвам и кучетата, и няма по-тъжна гледка от това да видиш най-верният приятел на човека (защото си залагам душата, че това е вярно) пребит, смазан, гладен, жаден за топла прегръдка и мъничко любов. Вместо това, тези животни получават унижение, ежедневен побой, подпалвания и подигравки от малоумни, пишлемета тийнейджъри. Жал ми е за хората причинили на всяко животно болка и тъга, и ме боли за всяко животно на улицата. Жалко е да изоставиш живо същество на произвола на съдбата. Жалко е да обречеш на глад и побой, кучето което до вчера е било най-верният ти приятел.
Никога не съм спирала да виждам и забелязвам тези неща и винаги когато имам възможност давам това, което имам.
А ти драги читателю правиш ли го? Ти изоставял ли си животно на произвола на съдбата? ТИ виждаш ли ги?
Колко от вас са изоставяли с лека ръка кучетата си ей така, просто защото са ви писнали или защото не ги искате?
Представете си, че всички тези нещастни души, бяха ВАШИТЕ деца. Тогава нямаше да ги подминавате, нали? Нямаше да ги малтретирате, нали?
Замислете се утре, когато подминете поредното куче. Замислете се дали то някога е имало топло легло, скъпа храна и човек, който да се грижи за него?
"Гледаш го - КУЧЕ, мърляво, проскубано, а в очите - ЧОВЕК!Гледаш го - ЧОВЕК, наконтен, облечен, а в душата - ПОМИЯР!"И е вярно. Да, изтъркано е, клиширано е, но е вярно. Вярно е, защото все повече и повече виждам такива хора, а именно помияри и с всеки ден кучетата ми доказват, че са по-човечни от нас!
0 коментара