Реших, че ще
трябва да съживя блога и да пиша повече в него. Да измисля нови тагове
(категории или все тая). Това, което ми хрумна е да започна да споделям
стиховете си. Все пак целта на блога е да убивам продуктивно свободното си
време. Целта не е да натрапвам мнението си, целта му е просто да си пиша
свободно каквото си искам. Не сте длъжни да четете или да се влияете от
написаното. Ако ви е забавно, остането, ако ли не, винаги можете просто да
затворите прозореца и да оставите "заблуденото" 16-годишно момиче да
живее свободно. това е моят свят, моето мислене и каквито и анонимни романи да
изпишете после в аск няма да променят нищо. Само ще ме направите по-горда,
защото съм успяла да ви накарам да се замислите и да ми обърнете внимание.
Всичко казано горе
е по повод предишният ми пост за патриотизма. Няколко дена след публикуването
му получих стабилно количество "философски" анонимни заплахи в аск.
Най-жалкото беше, че бяха безлични. Думи, зад които няма име и личност с изявено
мнение, просто не могат да ме накарат да се замисля. Напразно се хабите да ме
обиждате, защото отдавна не ме трогват анонимни нападки.
Толкова за сега.
Скоро мисля да пусна и тага със стихотворенията.
П.С: Знам, че
реално никой не го засяга, но както казах това е моят свят и тук съм свободна
да говоря и пиша всичко, което искам.
