Лекарите и спешната помощ.

Тема, която на мен ми е доста болна. Всички обичат да съдят лекарите и да подават жалби срещу тях, но никой не знае какво всъщност се случва.
От както се помня наблюдавам как майка дава от собственият си залък на хората. Труди се и абсолютно винаги помага, когато я потърсят, дори и да не е на смяна. Оставяла е мен и сестра ми, сами през нощта, за да помага на другите хора.
Омръзна ми да слушам и да гледам как ХОРАТА КОИТО ВИ СПАСЯВАТ ЖИВОТА, биват ежедневно бити, малтретирани и обиждани. Не е честно, защото вие не знаете какво е да сте екип от 3-ма души и една линейка и да се налага да обикаляте целият град! Знаете ли, всяка вечер на телефона на спешна помощ звънят поне едно петима алкохолици, които се оплакват от фалшиви болки, за да ги закарат до тях? Знаете ли, че лекарите биват викани за превързване на порязано? И лекарите са длъжни да отидат, дори и за най-глупавата простотия и докато такива лигавета звънят по телефоните на спешна помощ, за да ги превързват, някой там наистина има нужда от помощ и никой не може да му помогне веднага, защото трима души превързват един порязан пръст! След това започват жалбите, оплакванията, скандалите и разправиите на които лекарите биват подлагани, защото са закъснели. Не е честно, защото те са трима души и са длъжни да откликнат на всяко обаждане.
Да, вярно е, че не всички лекари са свестни, но лекарите, които аз познавам, са наистина добри. Годишно от България емигрират по 600 до 1000 лекари. Това нормално ли е?
Замислете се преди да сочите с пръст, хората които искат да ви помогнат.
Това българското не е нормално и в никоя друга държава няма да се види тази глупост. Всеки ден прекаран тук, ме кара да се срамувам, че съм българка.